неделя, 30 септември 2012 г.

В криза се яде само шоколад

Казват - било криза в целия свят. Световна. А аз обичам шоколад. Като за мен. Моят е по-скъп от човешкия. Но ми купуват. От него поумнявам много. Затова трябва шоколад като моя да хапват и политиците. Нещо законите дето ги гласуват не ми харесват. Пълна дискриминация за домашни любимци.А... да не задълбавам... Хапвам редовно шоколад и поумнявам. Наближават избори. Скоро ще правя една анкета от моята ДЖАФ агенция.
Дори и парите да не ви стигат - яжте шоколад. Нали се сещате за Мария-Антоанета и пастите...Криза ли е - време е за шоколад...Защо ли? Е, не е само в серотонина...Ами в чувството, че си ТИ.
Кой ли....Ха ха ха...Не знаете ли?
Задължително си метнете и елече като моето, синичко, все пак сме в ЕС. Да живее шоколада!




сряда, 26 септември 2012 г.

Време е за зимнина

Време е за зимнина. Всеки прави туршии, а аз си правя сухи люти чушки.Ейййеййй!
Това е моята любима овца, с която се забавлявам.
Няколко пъти вече й се случват лоши работи - я без глава, я без опашка остава.
А какво излиза от нея...Хмм, мислех, че са мръвки, а то бял памук.
Такива поразиии станаха, че не е за разправяне. Сега моята овца си виси на жълта щипка с гердан от люти чушки.
И се сещам за бай Г. на Алеко и лютите му чушки у Иречека. Аааа, за апетит са супер.
То ние йоркитата сме едни злояди. Не питай!

сряда, 19 септември 2012 г.

Лятото свърши, отпуската-също

Лошо! Лятото заминава на юг, а аз оставам тук с новото си розовосиничко топло екипче. Да, обичам хубавите пухкави дрешки, обожавам да си стоя на топличко, на сухичко и с пълно коремче. Светът е чудесен, когато си с пухи-мухи екипче!