Конкурс в "Дневник"

http://www.dnevnik.bg/fotokonkursi/2012/07/24/1872343_fotogaleriia_sur_arti_silki/
Нали съм умен, реших, че "Дневник" заслужава да участвам в конкурса му.
Искам и да спечеля.

Защото знам, че съм красив, умен, палав, готин, добър, глезко, и...а..... всички суперлативи на тоя свят са за мен!
Гласувайте за мен!

Казва се приятел пръв, но защо е той такъв?

Оооо, вече сте прочели заглавието. Нали? Става въпрос за Алф, разбира се.
Ето как станахме големи приятели.

Аз му давам моя любим оранжев кокал. А той вика:
-Това да не е за чистене на уши?
И се смее.

Аз му обясних, че това е играчка, за да си чеша зъбките и да не гриза мебелите. Дори му го подадох. Показах му как се прави чесане на зъбки.Алф ми каза, че на неговата планета с такива неща си чистят ушите. Само че били по-корави и лилави на цвят.

Да, Алф се престраши и опита моя кокал.
-Многооооо вкусно...-каза той.

Алф ме попита защо кучетата по улицата нямат такива. Аз му разказах историята на помиярите. Алф се натъжи. Особено като разбра, че нямат кокали като моя, а мръсни стари галоши. Да не говорим за другите неща. Той каза, че ще ми помогне да им подарим кокали. От неговата планета. От онези, с които си чистят ушите.
Колко си добър, мили Алф.

Алф, аз и жегата

Жега е. Страхотна жега е!

 Алф е у дома. Първо го подуших по перчема. Ама той има същата прическа като мен. И дори по цвят си приличаме.

После реших и краката му да помириша. Кой знае откъде идва. Мирише на изпрано.Хммм.Защо ли? Ама то в тази жега май замириса на изгоряло.

Ха ха, оказа се, че имал и гъдел.Като съм го подушил и Алф падна на земята от смях. Леле в тази жега каква изненада.Ще си поговорим за планетите и котките. Долу в градината има една дебела бяла котка, която ме дразни ужасно много. Върви на пръсти зад мен и се хили като някоя луда крава. Много е нахална. Само ме кара да лая.

Алф ме успокои. Скоро не бил хапвал дебели бели котки. Само жълти. Аз го целунах и му казах:

-Обичам те Алф, ти си истински приятел.Утре ще играем с моя кокал.