Ето че настана време за това писмо. Всяка година пиша до дядото и той ме уважава с куп подаръци. Тези, които не пишат, знам, че не получават нищо.
Сами си купуват някои ненужни неща-кола, хотел, кораб, самолет.
Да, Коледа е ден за истински подаръци, за истински желания, а не за грандоманщини.
Определено нямам нужда от хотел. Да се чудя как да го пълня с хора!
Искам скромни нещица - чорапче с изненади, малко играчки и нали съм конте-някое топло кожухче.
Все ми е студено.
Може и две, ако ме обичаш!
Иначе съм слушко. Знаеш ме-не съм лаком! Само малко!
И не забравяй и другите у дома.
И те са слушковци!
Цял ден ги въртя на нокътя си. И за тях-малки подаръци. Без самолети. Нямат летище!
