Много ме е налегнала тази пролетна умора. Лежа си по цял ден и нищо не правя. Даже и не ми се пише. Но новата ми играчка Чебурашка ме вдъхнови. Излязох от летаргията си. Изчаках да остана съвсем сам и я трапанирах. Все се чудех какво ли пищи в главата й. Странна работа. Кълбета от нещо бяло залетяха в стаята. Помислих си, че съм дядо Господ и пускам парцали сняг. Ама баба ми като се върна и видя стаята в пух се хвана за главата. И аз го отнесох..не питайте как. Два часа бърсах праха с опашката си.
Мимето като се прибра й върна мозъка в главата на тая Чебурашка. Аз и така не разбрах защо се казва така. Много съм подъл обаче. Тайно вечерта пак я разфасовах. На още по-ситно. Много се вдъхнових. Не си прибрах езика от радост. Сега Чебурашка я няма. Дано Мимето вземе да я зашие пак.
Пролетта дойде с Чебурашка. Ураааа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар